16 сент. 2016 г., 15:23

Гняв 

  Поэзия
2066 6 14

Тук черна е нощта и тиха,
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.

 

Контрол ли бе, да го опиша,
след опит, опит се реди.
Опитах стихове да пиша - 
гневът след тях не се топи.

 

А някой може ли да каже,
да се избавя как от този кръг? 
Като на свой, със думи да разкаже -
човек съм аз от плът и кръв.

 

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси. Ние тук в Норвегия днес се радвахме на хубавото време.
  • Много ми харесва. Поздрав от мрачна Финландия 😊
  • Гневът е липса на обич, обикни себе си и ще заобичаш и другите
  • На мен пък си ми харесва, близко ми е
  • @Звездичката (Таня Петрова)
    Радвам се че ти е харесало Не мога да кажа същото за редакторите обаче :D :P
  • Хареса ми как пишеш.Добавих го в любими с удоволствие.
  • Благодаря ви!
  • Браво!
  • Допада ми стила ти. Поздрав!
  • !!!...
  • @Gavrail45

    Ех тия песни за любов
    от хиляди години пея.
    Все още май не съм готов
    с пълно гърло да се смея.
    Че видиш ли за любовта
    поети пееха през вековете.
    Кръста в едно със участта
    понесоха безкрайно ветровете.
    И ето празнословя тук и сам седя
    а опита, подсказват ми нозете,
    житейски с мен се подигра
    и нагло сряза ми крилете.
  • Запей ти песен за Любов
    смирен ще станеш,човек нов.
  • Гнева се гаси със смях,много интересен и оригинален стих,хареса ми,поздрав
  • Трябва да се изкара навреме натрупания гняв, защото после става страшно.
    Рецепта няма. Харесах!
Предложения
: ??:??