16.09.2016 г., 15:23

Гняв

2.7K 6 14

Тук черна е нощта и тиха,
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.

 

Контрол ли бе, да го опиша,
след опит, опит се реди.
Опитах стихове да пиша - 
гневът след тях не се топи.

 

А някой може ли да каже,
да се избавя как от този кръг? 
Като на свой, със думи да разкаже -
човек съм аз от плът и кръв.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...