2 нояб. 2022 г., 06:34  

Години без мълва

872 0 0

Стигнахме до улица 

без изход, без назад.
Вървяхме бавно, вървяхме странно,
неуверени във нас.

 

И сякаш всичко стихна

и гласовете ни дори.
И все едно че никога

не сме се виждали.

 

Отвори се бездънна рана, 

без една сълза.
Остана в нас безмълвен спомен, 
отвъд залеза.

 

За пейките покрити 
със есенни листа.
За сълзите ни неизтрити
от солените лица.

 

Припев:
Остана в нас, 

остана глас - неизречен.
Остана в нас, 

остана глас, до ден обречен. 

 

С лице солено вървя сред мрака, 
с любовта във мен.
И даже да погубва всичко, 
тръгвам пак пленен.

 

И все едно дали ще стигна
до някъде сега.
И все едно дали ще минат
години без мълва.

 

Припев:
Остана в нас, 

остана глас - неизречен.
Остана в нас, 

остана глас, до ден обречен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...