Стигнахме до улица 

без изход, без назад.
Вървяхме бавно, вървяхме странно,
неуверени във нас.

И сякаш всичко стихна

и гласовете ни дори.
И все едно че никога

не сме се виждали.

Отвори се бездънна рана, 

без една сълза.
Остана в нас безмълвен спомен, 
отвъд залеза.

За пейките покрити 
със есенни листа.
За сълзите ни неизтрити
от солените лица.

Припев:
Остана в нас, 

остана глас - неизречен.
Остана в нас, 

остана глас, до ден обречен. 

С лице солено вървя сред мрака, 
с любовта във мен.
И даже да погубва всичко, 
тръгвам пак пленен.

И все едно дали ще стигна
до някъде сега.
И все едно дали ще минат
години без мълва.

Припев:
Остана в нас, 

остана глас - неизречен.
Остана в нас, 

остана глас, до ден обречен.