1 янв. 2012 г., 13:04

Години в паметта

591 0 0

Ето отмина и тази година,
сякаш се возим на влака стрела.
Изпари се като вода в пустиня,
погълната от пясъкът на вечността.
Но във всеки от нас
тя остави своята следа.

Незабравими мигове,
запечатани в нашите сърца.

Всеки ще помни моменти,
изпълнени с истински чувства
от различни съставни елементи.
Весели случки с приятели,
пламнала любов между мъж и жена.
Щастие и нещастие има за всеки.
Нека да помагаме на хора в беда!
На тези, които имат нужда,
да им подадем приятелска ръка.
Защото ние сме тези,
който ще направим по-добър света.

Всяка изминала година
оставя спомен в паметта.
Дано всяка следваща
да бъде все по-добра.
Изпълнена с радост и веселба,
но да има и малко тъга,
за да можем да оценим
всяка минута щастие.
Без значение дали живота
е случайност, или съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...