Посветено на съпруга ми Р.Т
Налей в чашите вино червено!
Празник е, нека празнуваме!
Шестнадесет години сме заедно,
и се караме... и се обичаме.
С мен не летиш във небето ми синьо,
но вървиш все така близо до мен.
Понякога това напълно ми стига,
понякога... светът ми остава несподелен.
Общи тревоги, вечери и нощи,
обща завивка във общо легло...
сами сме само във нашите сънища.
И самотно е счупеното мое крило.
Празник е! Напълни чашите!
Тази вечер се усмихвам на теб!
А когато потъна в съня си...
Над езерото ще легна до лебед.
© Евгения Тодорова Все права защищены