23 мар. 2007 г., 20:24

Годишнина

3.9K 1 14

                  Посветено на съпруга ми Р.Т
Налей в чашите вино червено!
Празник е, нека празнуваме!
Шестнадесет години сме заедно,
и се караме... и се обичаме.
С мен не летиш във небето ми синьо,
но вървиш все така близо до мен.
Понякога това напълно ми стига,
понякога... светът ми остава несподелен.
Общи тревоги, вечери и нощи,
обща завивка във общо легло...
сами  сме само във нашите сънища.
И самотно е счупеното мое крило.
Празник е! Напълни чашите!
Тази вечер се усмихвам на теб!
А когато потъна в съня си...
Над езерото ще легна до лебед.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...