23 мар. 2007 г., 20:24

Годишнина 

  Поэзия
5.0 / 5
3810 1 14
Посветено на съпруга ми Р.Т
Налей в чашите вино червено!
Празник е, нека празнуваме!
Шестнадесет години сме заедно,
и се караме... и се обичаме.
С мен не летиш във небето ми синьо,
но вървиш все така близо до мен.
Понякога това напълно ми стига,
понякога... светът ми остава несподелен.
Общи тревоги, вечери и нощи,
обща завивка във общо легло...
сами сме само във нашите сънища. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »