Mar 23, 2007, 8:24 PM

Годишнина

  Poetry
3.9K 1 14

                  Посветено на съпруга ми Р.Т
Налей в чашите вино червено!
Празник е, нека празнуваме!
Шестнадесет години сме заедно,
и се караме... и се обичаме.
С мен не летиш във небето ми синьо,
но вървиш все така близо до мен.
Понякога това напълно ми стига,
понякога... светът ми остава несподелен.
Общи тревоги, вечери и нощи,
обща завивка във общо легло...
сами  сме само във нашите сънища.
И самотно е счупеното мое крило.
Празник е! Напълни чашите!
Тази вечер се усмихвам на теб!
А когато потъна в съня си...
Над езерото ще легна до лебед.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...