Mar 23, 2007, 8:24 PM

Годишнина

  Poetry
3.9K 1 14

                  Посветено на съпруга ми Р.Т
Налей в чашите вино червено!
Празник е, нека празнуваме!
Шестнадесет години сме заедно,
и се караме... и се обичаме.
С мен не летиш във небето ми синьо,
но вървиш все така близо до мен.
Понякога това напълно ми стига,
понякога... светът ми остава несподелен.
Общи тревоги, вечери и нощи,
обща завивка във общо легло...
сами  сме само във нашите сънища.
И самотно е счупеното мое крило.
Празник е! Напълни чашите!
Тази вечер се усмихвам на теб!
А когато потъна в съня си...
Над езерото ще легна до лебед.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...