В Драгойново нахълта август.
Земята в огън се пече...
Едно събитие без давност
при мене пак ще протече.
От поривите на Съдбата
тогава аз съм се родил.
В света съм влязъл, с двата крака,
и свойта сметка съм открил.
Закърмен съм с такава жега,
затуй на Лятото съм мил.
И тъй от Алфа и Омега
изграждам своя летен стил...
За мен животът се проточи,
с различни чувства, при това.
Бях малък извор и поточе,
сега съм истинска река...
Във тежките си дни щом страдам,
и мен ме заболи глава...
От тичането, като падам,
изричам всякакви слова.
Но щом нещата ми потръгнат
и грейне моят небосвод,
със злото просто се разтрогвам
и славя целия народ.
А датата четиринайсти
е мой космически предел,
света си аз деля на части:
без мен и после с Хекредел.
Бях сигурен, че ще помогна
да стане този свят красив,
че гадовете сам ще погна,
животът да е приемлив!
Тъй мислех в първите години,
за мен светът бе непознат,
но поумнях, по сто причини,
и грешките си проумях.
Аз Злото никога не фраснах
и набезите му не спрях!
И огънят у мен угасна,
и с наивитетите си спрях!
Светът и с мен такъв остана!
И даже стана и по-зле...
И щит черупката ми стана...
Разбрах, че така ще се мре!
И тъй, кроих и прекроявах...
И търсих място във света!
По-уязвим в живота ставах...
В кълчища взех да се плета.
И днес достигнах, криво-ляво,
до днешното си дередже...
Не зная колко ми остава
да стигна първите мъже!
02.08.2010 г. с. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены