Годишнина

В Драгойново нахълта август. 

Земята в огън се пече... 

Едно събитие без давност

при мене пак ще протече.

От поривите на Съдбата 

тогава аз съм се родил. 

В света съм влязъл, с двата крака, 

и свойта сметка съм открил.

Закърмен съм с такава жега, 

затуй на Лятото съм мил. 

И тъй от Алфа и Омега 

изграждам своя летен стил...

За мен животът се проточи,

с различни чувства, при това. 

Бях малък извор и поточе, 

сега съм истинска река...

Във тежките си дни щом страдам,

и мен  ме заболи глава... 

От тичането, като падам, 

изричам всякакви слова.

Но щом нещата ми потръгнат 

и грейне моят небосвод, 

със злото просто се разтрогвам 

и славя целия народ.

А датата четиринайсти 

е мой космически предел, 

света си аз деля на части: 

без мен и после с Хекредел.

Бях сигурен, че ще помогна 

да стане този свят красив, 

че гадовете сам ще погна, 

животът да е приемлив!

Тъй мислех в първите години, 

за мен светът бе непознат, 

но поумнях, по сто причини, 

и грешките си проумях.

Аз Злото никога не фраснах 

и набезите му не спрях! 

И огънят у мен угасна, 

и с наивитетите си спрях!

Светът и с мен такъв остана! 

И даже стана и по-зле... 

И щит черупката ми стана... 

Разбрах, че така ще се мре!

И тъй, кроих и прекроявах... 

И търсих място във света! 

По-уязвим в живота ставах... 

В кълчища взех да се плета.

И днес достигнах, криво-ляво, 

до днешното си дередже... 

Не зная колко ми остава 

да стигна първите мъже! 

02.08.2010 г. с. Драгойново