30 июл. 2014 г., 15:08

Големите неща

521 0 0

Големите неща


Навън  звездите греят най-ярко,

в нощите, в които сме сами,

в нощите, в които чакаме някой,

в нощите, в които не ни се спи...

 

Денят навън е най-прекрасен,

със слънце и с чудно време,

когато няма с кой да го прекараш

и само през прозореца го гледаш...

 

Луната е както никога голяма,

нощта е нежна, само за любов,

но не е когато сте двама,

само когато си ляга сърцето само...

 

Дъждът е толкова нежен и приятен,

че идва ми да изляза и към някого да се затичам,

а когато можех към някой  да бягам,

мрънках колко да съм мокра не обичам...

 

И всичко ми изглежда  тъй прекрасно,

но навън, не вътре в мен,

но забелязваме само като сме нещастни

малките неща във всеки ден...

 

Не бива да мечтаем за нещо голямо,

нито да искаме невероятни и велики неща,

а просто да ценим това, че сме двама,

защото няма по-голямо щастие от заедността! 

 

28.07.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...