На сина ми

Видях ги. Голям и малък човек.

Ръка за ръка се разхождаха двама.

А пътят им беше и лесен и лек.

И малкият каза : " Да тичаме, мамо!"

Далеч си. Съдбата поиска така.

Със твоите снимки говоря си само.

Как празна, студена е мойта ръка...

И никой не казва: " Да тичаме, мамо!"

Ти имаш си път. Той съвсем не е лек.

Но все се надявам - ту силно, ту слабо -

някой ден един малък, усмихнат човек

да каже : " Да тичаме, бабо!"