25 нояб. 2013 г., 17:45

Голям и малък човек

568 0 1

                                           На сина ми



Видях ги. Голям и малък човек.

Ръка за ръка се разхождаха двама.

А пътят им беше и лесен и лек.

И малкият каза : " Да тичаме, мамо!"

 

Далеч си. Съдбата поиска така.

Със твоите снимки говоря си само.

Как празна, студена е мойта ръка...

И никой не казва: " Да тичаме, мамо!"

 

Ти имаш си път. Той съвсем не е лек.

Но все се надявам - ту силно, ту слабо -

някой ден един малък, усмихнат човек

да каже : " Да тичаме, бабо!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошни са и мечтите ти и тихата носталгия.
    Толкова много топлина носиш, Нинка в себе си...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...