На сина ми
Видях ги. Голям и малък човек.
Ръка за ръка се разхождаха двама.
А пътят им беше и лесен и лек.
И малкият каза : " Да тичаме, мамо!"
Далеч си. Съдбата поиска така.
Със твоите снимки говоря си само.
Как празна, студена е мойта ръка...
И никой не казва: " Да тичаме, мамо!"
Ти имаш си път. Той съвсем не е лек.
Но все се надявам - ту силно, ту слабо -
някой ден един малък, усмихнат човек ...