27 дек. 2024 г., 13:08  

Единство и борба на противоположностите

320 0 0

Единство и борба на противоположностите

 

Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът

на вечната,обаятелна женственост,

от която могат и рога да растат

върху почва на интимна посредственост.

 

Младата мъжка аудитория,

с ранимо,ревниво,глупаво Его,

пази строго най-незащитимата територия

на нива,от мечтаните за нея плевели.

 

Боже мили,кой ги люби тия красиви жени?

Да ме вземат мътните,естествено,че ние мъжете.

Да де,но защо всеки от нас желае целия колектив

като собственост непрекосновена само за себе си?!

 

Откачена,чаровна,магична история,

с мъжка забързена повърхностност,

в която любимата изцяло само твоя е,

а ти е трудно,да стигнеш до истинската и същност.

 

Нейната дива,необятна интимност

е пълна с толкова много магически тайни-

тя се нуждае от по-продължителна близост

и по-просторен,словесен,любовен дизайн,

 

за да избухне скритата в нея енергия

и да дари Битието със чудото,

плод на творческата ѝ женска божественост,

за живот миговете вълшебни събуждаща.

 

26.12.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...