27.12.2024 г., 13:08  

Единство и борба на противоположностите

317 0 0

Единство и борба на противоположностите

 

Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът

на вечната,обаятелна женственост,

от която могат и рога да растат

върху почва на интимна посредственост.

 

Младата мъжка аудитория,

с ранимо,ревниво,глупаво Его,

пази строго най-незащитимата територия

на нива,от мечтаните за нея плевели.

 

Боже мили,кой ги люби тия красиви жени?

Да ме вземат мътните,естествено,че ние мъжете.

Да де,но защо всеки от нас желае целия колектив

като собственост непрекосновена само за себе си?!

 

Откачена,чаровна,магична история,

с мъжка забързена повърхностност,

в която любимата изцяло само твоя е,

а ти е трудно,да стигнеш до истинската и същност.

 

Нейната дива,необятна интимност

е пълна с толкова много магически тайни-

тя се нуждае от по-продължителна близост

и по-просторен,словесен,любовен дизайн,

 

за да избухне скритата в нея енергия

и да дари Битието със чудото,

плод на творческата ѝ женска божественост,

за живот миговете вълшебни събуждаща.

 

26.12.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...