21 сент. 2012 г., 15:00

Голямата любов 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 12
1203 0 21
Във сърцето ми знойното лято с дъха си рисуваш,
а ветрецът в косите ти пее тъй чакан рефрен,
чурулика смехът ти, излюпен от ласка, и чувам
хубостта ти как бие камбаните чувствени в мен.
Търсих щастие в други земи, укротявах сезони,
с колесницата слънчева скитах по друм от любов
и разбрах, че мъжът все късмета си в устрема гони,
а жената е бряг и небе, и щастлив благослов.
Пъзел чуден във мислите свои все скрито нарежда
и картина за двама – живот, от парченца гради
с много вяра, мечти, полетяла красива надежда -
тя до мъжкото рамо единствено с обич цъфти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »