Голямата любов
Във сърцето ми знойното лято с дъха си рисуваш,
а ветрецът в косите ти пее тъй чакан рефрен,
чурулика смехът ти, излюпен от ласка, и чувам
хубостта ти как бие камбаните чувствени в мен.
Търсих щастие в други земи, укротявах сезони,
с колесницата слънчева скитах по друм от любов
и разбрах, че мъжът все късмета си в устрема гони,
а жената е бряг и небе, и щастлив благослов.
Пъзел чуден във мислите свои все скрито нарежда
и картина за двама – живот, от парченца гради
с много вяра, мечти, полетяла красива надежда -
тя до мъжкото рамо единствено с обич цъфти...
и протяга най-нежната длан, укротява капчука
на сълзите си женски във жаден за сбъдване сън,
вдъхновяващ света ù след всички любови нечути,
че онази, голямата, чака на прага отвън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
