Двайсет и кусур години
кой ли се не изреди?
И народните гърбини
кой не яхна? Хайде, диий!
Като взе, че падна Тато,
иззад розов параван,
хоп – момче продълговато
цъфна горе – Виден Жан.
В чудо се видяха всички.
Ох, купонни времена...
И Иванчо Черничкия
на кЪрмилото кацнá.
Па захрани вярна чета –
отбор СДСинове.
Сини ужким, но момчета
пак от „наш'те” редове...
И народът, що да прави?
Ей го – на победен трон
този път да го оправи
тури царя – Симеон.
И начетен, и грамотен –
европеец – баш Савой.
И за дни, за осемстотин,
бързо ни оправи той...
Малко бе един, та после
трима влязоха в играта.
По система „3–5–8”
разделиха си софрата...
И яви се накрай Бойко!
Днеска всеки него слави...
Ха да видим пък за колко
той сега ще ни оправи.
© Борко Бърборко Все права защищены