Двайсет и кусур години
кой ли се не изреди?
И народните гърбини
кой не яхна? Хайде, диий!
Като взе, че падна Тато,
иззад розов параван,
хоп – момче продълговато
цъфна горе – Виден Жан.
В чудо се видяха всички.
Ох, купонни времена...
И Иванчо Черничкия
на кЪрмилото кацнá. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse