Гора
Дъждовете обичаха тази гора
и над нея валяха, валяха...
Много влага и много любов се събра
и дърветата лудо растяха!
Към небето протегнаха дълги ръце
и ги сплетоха сякаш за стряха.
Горделиви израснаха, но без сърце
и за другите слънцето спряха.
Избуя долу в ниското бледа трева
и запълни пътеките знайни.
Вятър някакъв - луда глава,
търси нови пътеки - незнайни!
Малко цвете успя да прокара стебло,
но светът беше тъмен за него...
Вдигна плахо красиво чело...
и хареса го вятърът - взе го!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
Благодаря за хубавото стихотворение.
