Гората ме обгражда постепенно,
превзема ме – въобще не е въпрос:
да ме притисне с войните си снажни,
застанали около мен на пост
и да погълне къщата ми странна
във джунглата на свойта древна мощ.
Предавам се, не искам да воювам
прегръдка искам от зелен разкош
и радостен до сълзи за заспивам
във пазвата на товойта свята нощ!
© Стефан Стефанов Все права защищены