Гора и вятър
Гора и вятър
Не ме блъскай, буйни Ветре,
не прекършвай ми ръце -
с тях се моля на небето,
в тях детето ще расте.
Ти си скитник, знам, без вяра,
без родина, без подслон,
всяка пролет - изневяра,
всяка обич - без закон!
Но стихни за миг при мене,
после дето щеш духни,
аз съм тука вкоренена,
други аз не знам земи,
не познавам ни морета,
ни планински върхове,
посадена съм в полето,
де човека грехове
изкупува с оран, с жътва,
с кръв и пот, и песента,
дето пее - не замлъква,
млъкне ли - боли душа!
Той нарече те по име -
Развигор се казваш ти,
страшно е, но прегърни ме,
вейките ми разлисти!
После си отивай... Тръгвай!
За децата не мисли! -
в тяхната съдба тепърва
се зачеват дните зли!
Аз баща си не познавам,
стара майка тук изгни,
слънцето ме припознава
и дъждът ме - брат, родни!
С тяхна помощ ще отгледам
плодовете си в гора,
ако дойдеш тук след време
пак за малко да те спра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
