Уморих се... да се боря и защо?

Виновно гледа ме страха от вътре.

Хлад като ненавист от това,

че истински копнях за любовта.

А пробвах, Бога ми, безкрайно много...

преглъщах много пъти горчилката

наречена любов... измамница,

фалшиво ме излъга и вкара ме във грях.

Заместник съм... маска на лъжовност.

Показност че съм съпруг... но само

за пред други хора, спри ще каже някой!?

За смях ще станеш за това - така ли!?

Тъжно е когато живееш с хора в самота...

а знаеш времето минава, остаряваш и какво?

Но за доброто, за децата и техните деца,

готов си да преглъщаш и прощаваш.