26 авг. 2021 г., 13:08

Горчиви спомени

937 0 0

Когато дълго просто ти мълчиш,

отново няма днес какво да кажеш.

Дори душата от мълчание греши,

натяква нещо просто да разкажеш.

 

Но думите изречени горчат,

сърцето удрят като камък.

Горчиви стихове редят в сълзи,

от грях отминал лумва плмък.

 

Впил поглед в тежките сълзи,

във парата от въглените жежки.

Припомняш си разбитите мечти,

несбъднатите блянове младежки.

 

Но спомените ще те давят от сълзи,

животът ти горчив ще е от безнадежност.

За туй сърце теб моля, забрави,

сълзите удави във морска нежност.

 

Върни усмивката на моето лице,

в живота да повярвам аз отново.

Ще има радост и за теб сърце,

но сила дай ми за начало ново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...