26 ago 2021, 13:08

Горчиви спомени

935 0 0

Когато дълго просто ти мълчиш,

отново няма днес какво да кажеш.

Дори душата от мълчание греши,

натяква нещо просто да разкажеш.

 

Но думите изречени горчат,

сърцето удрят като камък.

Горчиви стихове редят в сълзи,

от грях отминал лумва плмък.

 

Впил поглед в тежките сълзи,

във парата от въглените жежки.

Припомняш си разбитите мечти,

несбъднатите блянове младежки.

 

Но спомените ще те давят от сълзи,

животът ти горчив ще е от безнадежност.

За туй сърце теб моля, забрави,

сълзите удави във морска нежност.

 

Върни усмивката на моето лице,

в живота да повярвам аз отново.

Ще има радост и за теб сърце,

но сила дай ми за начало ново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...