26 ago 2021, 13:08

Горчиви спомени

936 0 0

Когато дълго просто ти мълчиш,

отново няма днес какво да кажеш.

Дори душата от мълчание греши,

натяква нещо просто да разкажеш.

 

Но думите изречени горчат,

сърцето удрят като камък.

Горчиви стихове редят в сълзи,

от грях отминал лумва плмък.

 

Впил поглед в тежките сълзи,

във парата от въглените жежки.

Припомняш си разбитите мечти,

несбъднатите блянове младежки.

 

Но спомените ще те давят от сълзи,

животът ти горчив ще е от безнадежност.

За туй сърце теб моля, забрави,

сълзите удави във морска нежност.

 

Върни усмивката на моето лице,

в живота да повярвам аз отново.

Ще има радост и за теб сърце,

но сила дай ми за начало ново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...