Когато дълго просто ти мълчиш,

отново няма днес какво да кажеш.

Дори душата от мълчание греши,

натяква нещо просто да разкажеш.

Но думите изречени горчат,

сърцето удрят като камък.

Горчиви стихове редят в сълзи,

от грях отминал лумва плмък.

Впил поглед в тежките сълзи,

във парата от въглените жежки.

Припомняш си разбитите мечти,

несбъднатите блянове младежки.

Но спомените ще те давят от сълзи,

животът ти горчив ще е от безнадежност.

За туй сърце теб моля, забрави,

сълзите удави във морска нежност.

Върни усмивката на моето лице,

в живота да повярвам аз отново.

Ще има радост и за теб сърце,

но сила дай ми за начало ново.