Горчиш ми.
С оня вкус на презрял портокал,
сред напукана жажда
в пустинното пладне.
Бяло слънце
по черен опал,
за което дори и Сахара е малка.
Горчиш ми.
А са мъртви отдавна
всички мои оазиси.
Само ти ми остана -
рана-цитрус по устните,
живот за доказване
и врата да се връщам при другите.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены