7 мая 2008 г., 18:18

Горчиво усещане...

1.2K 0 2
Свърши се... Отиде си...
Остана само сянката
от южни мигове
и мъката
на северно усещане,
която тегне, тегне
в моето изстрадало сърце...
И ги няма вече делничните грижи...
Пътят ми до вкъщи стана къс...
Прибирам се,
а в къщата е тихо
като след сражение...
Непоносимо е!
ЧУВАШ ЛИ?!
Непоносимо е да бъдеш ничия!
Свърши се...
Свободна съм...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мел Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Силен стих,поздравления!
  • Непоносимо е!
    ЧУВАШ ЛИ?!
    Непоносимо е да бъдеш ничия!

    Дали осъзнаваш колко точно си го казала.Иска ми се да кажа нещо, но просто незная какво.Изгубих всякакви думи.Те твойте простички ала толкова ИСТИНСКИ!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...