7 мая 2008 г., 18:18

Горчиво усещане...

1.2K 0 2
Свърши се... Отиде си...
Остана само сянката
от южни мигове
и мъката
на северно усещане,
която тегне, тегне
в моето изстрадало сърце...
И ги няма вече делничните грижи...
Пътят ми до вкъщи стана къс...
Прибирам се,
а в къщата е тихо
като след сражение...
Непоносимо е!
ЧУВАШ ЛИ?!
Непоносимо е да бъдеш ничия!
Свърши се...
Свободна съм...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мел Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Силен стих,поздравления!
  • Непоносимо е!
    ЧУВАШ ЛИ?!
    Непоносимо е да бъдеш ничия!

    Дали осъзнаваш колко точно си го казала.Иска ми се да кажа нещо, но просто незная какво.Изгубих всякакви думи.Те твойте простички ала толкова ИСТИНСКИ!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...