Горчиво усещане...
Остана само сянката
от южни мигове
и мъката
на северно усещане,
която тегне, тегне
в моето изстрадало сърце...
И ги няма вече делничните грижи...
Пътят ми до вкъщи стана къс...
Прибирам се,
а в къщата е тихо
като след сражение...
Непоносимо е!
ЧУВАШ ЛИ?!
Непоносимо е да бъдеш ничия!
Свърши се...
Свободна съм...
© Мел Стоименова All rights reserved.