Страж
А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…
Бе страж. С широките си плещи
закътал е безбройни срещи,
опазил толкова целувки
от дъжд и кал, от кич и лустро.
Но всяка младост си отива,
лудешкия си чар отвежда.
И вехнат трепети и нежност
в сезоните, до болка сиви.
Чадърът, сам и цял в ръжда,
си спомня още за дъжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
