26.12.2019 г., 20:51 ч.  

Страж 

  Поезия » Строги форми
1173 1 6

А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.  
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…

 

Бе страж. С широките си плещи
закътал е безбройни срещи,
опазил толкова целувки
от дъжд и кал, от кич и лустро.

 

Но всяка младост си отива,
лудешкия си чар отвежда.
И вехнат трепети и нежност 
в сезоните, до болка сиви.

 

Чадърът, сам и цял в ръжда, 
си спомня още за дъжда.


 

© Миглена Миткова Всички права запазени

  1119 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??