5 дек. 2007 г., 09:50

Гордост

1.1K 0 12

Не, не се предавам!

Горда съм

и лесно аз глава не свалям!

В женската си слабост –

сила ще намеря,

да обичам,

да се смея

и щастливо да живея!


Не, не се предавам!

Макар и наранена,

напреде продължавам!

Любовта в душата ще запазя

за някой, който ще я заслужава,

който не с тъга горчива

душата ми ще храни,

а с любов ще ме дарява

и нощем нежно ще ме гали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доказваш, че всъщност сме по-силния пол, поздравления за което.
  • Допадна ми борбения дух на стиха ти, но продължавай напреД, не напреДЕ. И ти желая щастие и успех,ЗАНАПРЕД да НАПРЕДЕШ още много такива емоционални и силни стихотворения!Поздрави и щастлива Нова 2008-ма!
  • Без забележка!
    Браво, Инка!!!
  • Хубав стих!
    Поздрави!
  • ХиХи Много ви благодаря за коментарите и помощта! По принцип го знам, че "лани" означава "миналата година", но в 3 часа през нощта, така ми пасна и така го написах Благодаря още веднъж, грешката е поправена, дано и така да ви хареса

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...