13 дек. 2007 г., 16:05

Гордост

697 0 6

 

Гордост

Разделяме се с думи тежки,
с гняв, обиди и лъжи,
аз не прощавам твоите грешки,
а моите ням
a да забравиш ти.

Обичаме се, колкото се мразим,
защо решихме двамата така -
проклетата си гордост да опазим
и да убием любовта?

Ужасно боли ни, а плачем без глас,
гордостта сълзи не позволява.
Вярваш ли, че всичко между нас
е било една измама?

И слагаме усмивките фалшиви,
да прикриват кървави сълзи,
от утре ще се правим на щастливи,
а за любовта ни ще боли.

Да вземем всичко и да тръгнем без "Сбогом",
казваме го, а не искаме това,
нима ще уг
aсиме огън,
запален в камината на любовта?

На криво се гледаме в живота нов,
а магьосница прокле ни в нощта -
до гроб да страдаме за таз любов,
жестоко убита от гордостта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...