Гордостта ти

Дори не се опита да ме спреш,

затова оставих вратата зад мене да се тръшне.

Когато погледнах в очите ти, видях само капки лед,

но сълзи... със сълзите те бяха толкоз чужди.

Целунах те, като за последно,

преди да се обърна.

Душата си оставих в онзи кратък миг,

а сякаш ти в гърба ми я захвърли.

Понечих да се наведа, да си я взема...

Но да се обърна, не, не исках.

Предпочетох да си тръгна без душа...

Навярно някой друг би могъл да ми я върне.

Сега съм навън. Не само извън вратата,

чийто писък ми звучеше като адов.

Извън живота ти съм вече. Извън голямата ти,

задушаваща те гордост. Гордей се, хайде...

... че ме няма...