Ще те изпия с капките тъга,
които по стъклото заскрежават.
И ще забърша после със ръка.
Ще дъхна топъл дъх и ще забравя
очакване за пролет, нейде в мен
косите побелели да разлисти.
А ти, като зародиш размразен,
от бъдни спомени ще ме пречистиш.
© Павлина Гатева Все права защищены
по изпотеното стъкло сърце рисува.
Нетрайността заключена в копнеж
като сълза по буза се търкулва ...
Въздействаща поезия! Благодаря за удоволствието.!