Ще те изпия с капките тъга,
които по стъклото заскрежават.
И ще забърша после със ръка.
Ще дъхна топъл дъх и ще забравя
очакване за пролет, нейде в мен
косите побелели да разлисти.
А ти, като зародиш размразен,
от бъдни спомени ще ме пречистиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up