Препускат – заснежени коне,
часовете на стария ден.
От моето „Да” и от твоето „НЕ”
огън и лед бушуват във мен.
Отвъд хоризонта догаря надежда,
в червения залез се къпе снегът.
През твоите ледени устни поглеждам
как се процежда на струйки дъхът...
Хладен ум и горещо сърце
са се хванали гуша за гуша.
Кръстосани мечове – твойте ръце,
като стражи пред крепостна порта - не пущат... ...