Горещ сняг
Препускат – заснежени коне,
часовете на стария ден.
От моето „Да” и от твоето „НЕ”
огън и лед бушуват във мен.
Отвъд хоризонта догаря надежда,
в червения залез се къпе снегът.
През твоите ледени устни поглеждам
как се процежда на струйки дъхът...
Хладен ум и горещо сърце
са се хванали гуша за гуша.
Кръстосани мечове – твойте ръце,
като стражи пред крепостна порта - не пущат...
Зад стените от лед гасне в тиха агония
любящото нявга сърце.
В критичната маса от мъка и спомени
снегът ще избухне... и всичко ще спре.
Препускат – заснежени коне,
часовете на стария ден.
Твоето „Да” и моето „НЕ”
отброяват кога
горещият ум ще изригне взривен...
Кирил Палачоров, Бургас 23/ 24.12.2010
© Кирил Ганчев All rights reserved.
