Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря
изтлява за миг и превръща се в прах.
А споменът скъп- даже той избледнява
В душата вселяват се ужас и страх.
Смъртта ни напомня, че нямаме време,
че трябва суетните дрязги да спрем,
че нищо отвъд не ще можем да вземем.
Родени-живеем. Уви! Ще умрем. ...