Algol (Мария Митева) - Произведения

Трите пъти 🇧🇬

Огнената алхимичка, заклинание за любов
Не те зовa. Не пиша името ти. Не паля свещ за теб.
Спокойно измивам съда. С вода от извора на емоцията и сол от стари сълзи, чиито бисери пазя ревностно.
Чертая кръг не с тебешир, а със дъх, за да не личи, да не остава доказателство за слабостта ми.
В центъра ...

Algol

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2025-12-21T19:11:34+02:00 39

Двойнствена 🇧🇬

Не спя – вълна́ сред тишината,
без дъх, без стон, но без покой,
под ледената кожа на водата,
далеч от огън, пламък, зной.
Вървя – прашинка срещу вихър – ...

Algol

Поэзия

2025-12-19T17:46:53+02:00 89 1 2

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 8 🇧🇬

Стаята за планиране беше скрита, заровена дълбоко под града — не просто под улиците, а под сигурния покров на вечната тъма. В утробата, от която се раждаха най — мрачните престъпни намерения.
Тук въздухът имаше ръждив вкус, а тишината беше от онези, които не успокояват, а напрягат. Подготвят те за н ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-12-18T13:22:44+02:00 86

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 7 🇧🇬

Градът под тях сякаш кървеше. И кръвта му бе разноцветна светлина, струяща от всичките му магистрални съдове– силови възли, енергийни реактори, техноагрегати.
Покривът на транзитния хъб беше скосен, с почти отвесен наклон и бе страшно хлъзгав от дъжда, който не беше валял от небето, а се бе формирал ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-12-14T17:38:36+02:00 110

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 6 🇧🇬

Задната стаичка още трептеше от гръмкото ехо на думите му.
Но когато Бриллиант направи крачка назад, въздухът стана малко по-плътен — сякаш светът отново си пое дъх. Само за да спре да диша секунда по-късно.
Бум!
Стената вдясно избухна навътре, сякаш ударена от огромен таран. Прах, парчета бетон, ра ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-12-13T12:24:24+02:00 111

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 5 🇧🇬

Въздухът около него беше толкова разреден, тъй липсващ, че напомняше на изкуствено създаден вакуум. Вибрациите от апаратите по стените престанаха да се усещат. Дори капките кръв по пода изглеждаха като застинали в кадър.
Бриллиант просто стоеше. И това беше напълно достатъчно, за да промени гравитац ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-12-11T07:34:12+02:00 118

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 4 🇧🇬

Задната стаичка беше толкова тясна, че дори въздухът се усещаше като смачкан пакет с дефектен кислороден филтър. Миришеше на древен метал, засъхнала кръв и стари биомодулни отломки, които някой някога е разглобявал тук — доброволно или като последен изход.
Лиска се огледа само веднъж — достатъчно, з ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-12-10T06:03:34+02:00 127

Откровено 🇧🇬

Без броня оставам, луната сияе,
събличам от себе си слоеве тайни
Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,
макар и със риск да е сякаш безкрайно.
Защо ти го казвам? Защото ти вярвам, ...

Algol

Поэзия » Любовная

2025-11-30T08:04:18+02:00 120

Не е съдба 🇧🇬

Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи ...

Algol

Поэзия » Любовная

2025-11-28T10:14:04+02:00 188

Алиса "Лиска" Лесовая- част 3 🇧🇬

Вътре цареше сумрак, пропит от цяла палитра шумове.
„Бяла Мъгла“ нямаше нужда от специално обзавеждане, за да разбереш къде точно си попаднал. Самите посетители бяха достатъчно кошмарен интериор.
Музиката се влачеше по пода като разярен ранен звяр, а над масите се носеше хриплива глъч, накъсана от с ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-11-27T06:48:38+02:00 150

А знаеш ли? 🇧🇬

А знаеш ли колко отрови изпих,
дордето през Мрака по тръни се влачех?
И смисъл открих, и във бездна го скрих
светликът за мен е най- тежко проклятие.
Гнездото си свих сред разруха и грях, ...

Algol

Поэзия

2025-11-25T14:36:10+02:00 199 6

Алиса "Лиска" Лесовая- част 2 🇧🇬

Светлината в ниските нива не идваше от реклами, а от самия град. От тялото му.
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-11-23T21:00:02+02:00 182

Алиса "Лиска" Лесовая- част 1 🇧🇬

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-11-20T20:12:09+02:00 193

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7 🇧🇬

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...

Algol

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2025-11-18T16:24:17+02:00 207 4

Сияние 🇧🇬

Сенки по стените,
допир във мълчание,
поривът не пита,
шепне обещание.
Погледите – скрити, ...

Algol

Поэзия » Любовная

2025-11-16T06:41:14+02:00 183

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...

Algol

Проза » Другие

2025-11-11T19:39:50+02:00 197

Моите мъгли 🇧🇬

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...

Algol

Поэзия » Пейзажная, Философская

2025-11-09T17:43:47+02:00 239 2

Подмини 🇧🇬

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...

Algol

Поэзия

2025-11-08T16:24:21+02:00 183

Черната лилия 🇧🇬

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-11-06T22:03:00+02:00 238 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6 🇧🇬

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...

Algol

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2025-11-02T21:43:30+02:00 248 1 2

Ноември е тук 🇧🇬

Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...

Algol

Поэзия » Пейзажная, Акростихи

2025-11-01T06:41:37+02:00 242

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5 🇧🇬

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...

Algol

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2025-10-30T19:24:50+02:00 344 1

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 4 🇧🇬

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-28T19:33:38+02:00 361 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 3 🇧🇬

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...

Algol

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2025-10-26T11:50:21+02:00 288 1 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2 🇧🇬

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-10-24T20:00:19+03:00 336 2

Проект "Ехо" 🇧🇬

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2025-10-23T06:12:39+03:00 220

Последната плачеща 🇧🇬

Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-21T05:19:38+03:00 219

Средкосмично 🇧🇬

Под лунния сърп сред нощта от коприна
оплитам от нишките мрачни воала,
със който покривам лика тъй невинен
на крехка мечта, до жарава изтляла.
Заслон и утеха е булото бурно, ...

Algol

Поэзия » Пейзажная

2025-10-20T07:53:37+03:00 312

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 38+ епилог 🇧🇬

Нощта над Майтеа бе тъй спокойна и лишена от звуци, че сякаш дори въздухът не дишаше. Платото Елан`Раан стоеше застинало в синкав мрак, реките пъплещи покрай него се бяха превърнали в огледала, а дърветата шепнеха молитви без звук.
От външния свят долиташе само едно — трептенето на светлината, улавя ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-18T22:25:38+03:00 320 1 3

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 37 🇧🇬

Бяха изминали няколко месеца от схватката на Първичния огън със Светлината и Мрака. Стихийниците и Първите сключиха пакт, в името на добруването на континентите и кралствата си.
Децата на Еквалис се бяха завърнали у дома и се подготвяха за планираните вълнуващи промени. Ин`Велор склониха, въпреки го ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-15T12:42:00+03:00 367 1 2

Сияен лъч 🇧🇬

Листа и спомени се ронят,
въздишки тайнствено шептят,
съдби из етера се гонят,
с криле от вихрите летят.
В очи- небето неразбрано ...

Algol

Поэзия » Любовная, Пейзажная

2025-10-12T07:36:24+03:00 215

Ес`Таре́л:Сърцето на стихиите- част 36 🇧🇬

Това не бе просто място. Това бе състояние на съществуване, в което светът бе разтворен до съставните си елементарни частици.
Нямаше посока, нямаше горе или долу — само безкрайна субстанция, която приличаше на течност и на въздух едновременно. Плътна, но неосезаема. Тъмнина, която не беше черна — по ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-09T22:13:13+03:00 369 1 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 35 🇧🇬

Разлюляното небе се разтвори като раздрано платно между светлината и мрака. Мълнии, вихри и пламъци се извисяваха над разпенените води, където самото пространство пулсираше в ритъма на древен гняв.
Таласия стоеше в центъра на бурята — сияние от сребристо и тюркоазено, събираща в себе си дълбините на ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-08T14:54:41+03:00 282 4

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 1 🇧🇬

Предговор:
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-05T16:23:49+03:00 337 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 34 🇧🇬

Дворцовата зала, която поначало бе огромна, сега бе приела доста по-мащабни размери, препълнена от множеството благородници, но и глави на стари стихийни родове. Само че колкото и грамадна да беше, тя изглеждаше немислимо тясна за напрежението, което се нагнетяваше там в момента.
Колони от син мрамо ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-10-04T18:27:22+03:00 328 1

Октомври 🇧🇬

Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...

Algol

Поэзия » Пейзажная

2025-10-01T23:52:23+03:00 185

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 33 🇧🇬

Ерион се усмихна широко, а смехът му отекна като далечен гръм докато се обръщаше към Езерил:
— Ти носиш духа ми. Слаб засега, но истински. Мислиш ли, че можеш да завихриш буря срещу мен? Или да полетиш натам, където дори бурите се боят да идат? Да стигнеш Космоса?
Езерил, задъхан, с раздрано лице и ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2025-09-30T20:33:57+03:00 262

Елегия 🇧🇬

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...

Algol

Поэзия » Пейзажная, Философская

2025-09-28T19:44:12+03:00 194 1

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 32 🇧🇬

Нощта над вулканичния остров кънтеше от рева на бурните ветрове и трясъка на вълните, блъскащи се в почернелите от сажди скали. „Сребърната сирена“ бе навлязла право в окото на хаоса — в битка, която нямаше нищо общо с обикновено пиратско сражение.
По палубата, осветена от зловещи проблясъци на огън ...

Algol

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2025-09-27T18:26:06+03:00 351 1

Тъжнопад 🇧🇬

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...

Algol

Поэзия » Пейзажная

2025-09-26T21:33:04+03:00 207