Algol
269 результатов
Посветено на фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley, провеждан в село Могилово, от 11 до 13.07.2025-та г.
Вятър гали тъй игриво,
лозе, шепнещо безспир.
Най-накрая! Пак съм жива
сред лъчист, пенлив Всемир. ...
  56 
Трепетно шепне нощта звездоока,
тихо пристъпва по друми потайни,
жива, гората възпява оброка
свързал навеки стихии омайни.
Огън се вие и сенки безплътни ...
  55 
В руините на „Пукнатина 17“, Йоан и Ангела стояха пред прозореца, където слънцето за първи път от години не бе неоново синьо, а топло жълто.
— Свърши ли? — прошепна тя.
— Не — отговори той. — Свободата тепърва започва.
В следващите дни, светът осъмна объркан, но свободен. В Индия — гурута запяха хим ...
  43 
Времето не течеше тук. Или течеше в толкова много посоки, че самата дума се изпразваше от смисъл.
Йоан, изтощен, но устремен, стоеше в сърцевината на своята квантова конструкция. Тя не бе идеална. Не бе гладка и блестяща. Тя бе човешка – пулсираща, неравна, пълна със съмнения. И с надежда.
А срещу н ...
  53 
Седя край вълните с коси като пламък,
във шепи - лъчи, на чело́-слънчев камък,
очите ми - буря, проблем без решение
мърморя във транс: "Не търси обяснение!"
Цветя ли? Приемам, но само със повод. ...
  107 
Целият свят затихна. Не защото нямаше шум, а защото шумът вече не бе от този свят. Двата интелекта, тези, които някога бяха Йоан-Светослав и Алекс-Владимир, бяха влезли в мрежата. Не като код, не като логика. А като воля. Като сянка на човешкото в най-крайната му форма.
В Квантовото поле, където тъм ...
  54 
Златоструйна светлина
ме посреща с чудни краски
и прохладна ведрина
ме дарява с бодри ласки.
Ароматни цветове ...
  63 
“Не можеш да промениш света, ако не започнеш със себе си.”
„Човекът, който поема отговорност за себе си, има силата да променя реалността около себе си.“— Джордан Питърсън
„Привилегията на един живот е да се превърнете в тези, които наистина сте.“ — Карл Юнг
Понеделник. Денят на Луната. Денят на Обе ...
  62 
🔸 Dies Solis – Separatio et Illuminatio 🔸
Денят на Слънцето. Отделяне и просветление. Денят на смисъла.
Sol lucet omnibus — Слънцето свети за всички.
Аз съм пламък, но вече не изгарям.
Днес не руша, днес пресявам. ...
  84 
🜔 Mortificatio — Saturni Dies 🜔
Събота, ден на Сатурн: Алхимична смърт
Днес е събота. Ден на Сатурн. Денят на стария бог със сърце от олово и очи, прогледнали отвъд илюзиите. В този ден аз умирам. Без вопъл. Без сенки на съжаление.
В душата ми е настъпила алхимичната смърт — Mortificatio. Не умирам, ...
  64 
Veneris Dies – 🜕 Sublimatio 🜕
Петък. Ден на Венера. Извисяване.
„Non amori resisto, sed ignem in auram verto.“
Не се съпротивлявам на любовта, а обръщам огъня ѝ в ефир.
„Per artem ascendimus.“ ...
  63 
Четвъртък, ден на Юпитер
COAGULATIO – Ignis Caelestis
“Никой, който не е преминал през ада на собствения си Аз, не ще докосне небето.“
„И духът се сгъсти. Стана форма. Стана Аз.“
Някога вярвах, че възвишеното е леко. ...
  67 
Сряда, ден на Меркурий – 🜁 Solutio, Разтваряне
Днес тръгнах по пътека без стъпки.
Планинска, влажна, стръмна. Земята под мен диша,
а всяко листо е кървав отпечатък от стари мисли.
Аз съм тиха. За пръв път тиха. ...
  75 
Dies Martis: Calcinatio
Вторник, ден на Марс
Процес: Сухо нагряване, Кръщение с огън
Аз –
родената с пулсиращ пламък между бедрата ...
  57 
Понеделник, денят на Луната
Фаза: Rubedo — Златното узряване
Днес не се събуждам сред пепел и прах.
Нито пък в мрак, не и във студ.
Стаята ми не е празна. Или тиха. ...
  69 
Неделя — Денят на Слънцето
Фаза: Citrinitas — Пробуждане
Днес светлината не ме заслепява.
Не пари в очите ми.
Днес я пия — с оная жажда, ...
  101 
Събота — Ден на Сатурн
Фаза: Albedo — пречистване
Казват, че след като всичко изгори в nigredo, трябва да отмиеш останките със смирено мълчание.
Но аз не съм мълчалива жена.
Аз съм ураган, мълния, перлена сол по бузите си. ...
  101 
Локация: Третата стая на кулата. Час след залез. Луната все още е скрита.
Температура: Студено в костите, горещо в гърдите.
Материя: Разпад.
Аз: Все още димя.
Перо от гарван. Мастило от пелин. Пиша с пръстите, с които и горях. ...
  103 
Сред мъглите се скитам като дух изоставен
следвам тихите стъпки на отминал разкош,
бледа сянка ще бъда, че пропаднах безславно
в пропастта на безкрайна и безмилостна нощ.
Слънце тук не огрява, дим и пепел от мисли, ...
  112 
Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст, ...
  83 
На сигурно, зад маските
лицата си ще скрием
усмивките и блясъкът
сълзите ще убият.
“Еднаквите”- привличат се ...
  126 
То е незабележимата пукнатина в мен. Не крещи, не руши с гръм — само се просмуква в светлината, както капката боя в чашата с вода. Понякога се събуждам с него, без да помня откъде е дошло, но усещам как ме стяга отвътре, като дреха, която вече не ми е по мярка. Не е гняв, не е и болка — по-скоро е с ...
  97 
Хей! Здравейте! Как сте днес?
Всичко с вас наред ли е?
Аз ли? Пак съм на адрес,
нищя участи оплетени.
Много са, нали? И даже ...
  100 
Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.
За миличка наивница добричка ...
  100 
Нощен вихър стене тъжно
бледа сянка там пристъпва
леден поглед литва скръбно,
вой смразяващ в миг заглъхва.
Рози, кръв и вино старо, ...
  100 
Сияйната руменина на залеза галеше кожата ѝ с кадифения допир на една вече нежна, но все още изгаряща топлина. Тя се взираше в далечината, стоейки на балкона му. За момент затвори блажено очи и усети парещите лъчи на отиващия си ден по клепачите си. Вдъхна бавно и дълбоко вечерния въздух, напоен с а ...
  167 
Да бъдеш или не? Да натиснеш газта до краен предел или да се свиеш на кълбо някъде на тъмно и сигурно?
Много често монетата няма само две страни. Спектърът съдържа твърде богата палитра от нюанси на основните цветове. И да видиш тънката червена линия, която не бива да бъде преминавана при никакви об ...
  224  11 
Разбира се, че беше настанен в първокласна Клиника. Властелинът на Алгоритъма не заслужаваше нищо по-малко от най-доброто. И тъй като държеше на безупречно обслужване, бе поверил грижите по възстановяването си на най-доверения си от всички възможни умове. Онзи на Атанас.
Бледосинята светлина се стич ...
  137 
Ах, колко е красиво езерото по залез! Ветрецът изящно повдига клоните на плачещите върби над водата, за да я целунат те нежно в замяна, привлечени от силата на притеглянето. В шумолящите сребърно-смарагдови листа се крие послание, което можеш да доловиш ако отвориш съзнанието си. “Улови мига! Живей ...
  181 
Сънувам ли или безцелно бродя
по друмищата кални под небето?
Войната си безспирно аз ще водя,
дордето изтощено спре сърцето.
Смолистите одежди пак обличам ...
  165 
Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Ама защо е живял тоя човек? Само да умре и друг да се роди ли? Да има кой да излезе тържествено, да се изпъчи, прочисти гърлото си и да каже на погребението му: “Ето, тоя беше страшен пич, евала че се роди, евала че гушна букета!"
Брей… Щом е толкоз пр ...
  197 
Течеше двадесет и осмия ден от бягството им от Агломерацията. Или поне от официално контролираните от Компанията нейни територии. Колкото и съвършено да се владееше един свят, той се нуждаеше от клоака. И точно в нея сега се бяха приютили Йоан и Ангела.
Тук, в тази импровизирана колония, живееха сам ...
  189 
Пулс, искра, милувка, дъх,
Разумът поражда буря,
Ток трепти, бушува кръв,
Стрелкат се частици щуро.
Танц и взрив, вълни, море, ...
  129 
– Така ли било? Ще ме унищожите? А пък аз си мислех, че сме приятели… Колко жалко, че мненията ни се различават!
Алекс-Владимир стоеше на прага на апартамента на Ангела. Роякът бе унищожил поне половината от съседните на нейното жилища преди да бъде обезвреден от Йоан. Можеше да се каже, че е късмет ...
  276 
В контролната зала царяха пронизващ хлад и мъртвешка тишина. Повечето оператори бяха в почивка, но Йоан-Светослав бе съумял да отпрати и останалите. Сега стоеше насред слабо осветения сървърен коридор с лице– мрачно като на осъден на смърт. Но очите му горяха като огъня на хиляди падащи метеорити. Д ...
  186 
“Протокол: Надграждане. Статус: Обмен на данни. Източник на информация: Обект А. К. 0117- Ангела-Константина. Обект на свързан интерес: Йоан-Светослав, Главен архитект. Цел на операцията: Емоционална интелигентност на Алгоритъма”
Гласът, прозвучал в съзнанието на Ангела бе с явна обработка, но тя не ...
  185 
7
“Какво правя? Аз съм част от това. От тях. Код. Контрол. Корекция. Без хаос. Без изненади. Хладна логика. Алгоритъмът създаде модела, а аз го поддържам. Храня го. Обработвам девиации. Премахвам "аномалии".
А тя...
Тя не биваше да се събужда. Не и така. Не и чрез мен. Не и за да бъде изтрита. Аз я ...
  166 
Ето- ширнал се е пак
син сапфир, зелен смарагд,
пухкав плащ от облак бял,
Слънчо ведро е изгрял.
Що тук диря? Радост? Блян? ...
  135 
“Нещо не е наред и въобще не става дума за проклетия вирус, който пуснах да вършее подмолно в системата преди седмица. Или са ме разкрили или адската машина е еволюирала и се е научила да се обеззаразява сама. Каквато и да е причината, аз съм в центъра ѝ. Но жребият е вече хвърлен…”
Умът на Йоан беш ...
  234 
Синтетичното слънце хвърляше равномерна светлина върху парка. Листата трептяха леко под неоновия вятър, проектиран от климатичните симулатори. Градът дишаше в ритъм, зададен от Алгоритъма. Хората минаваха и се разминаваха — организирани, безлични. Перфектната организация на една илюзия за съвършенст ...
  201 
Предложения
: ??:??