9 авг. 2017 г., 19:49

Гори сълзата 

  Поэзия » Любовная
322 1 6

Гори сълзата в моите зеници

и капе неусетно, тихо в прахта.

Греят в небесата далечни звездици.

Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.

 

Ти, ела, докосни ме! Изгарям от любовта!

Следи остави, белязали моите гърди,

не бях сама и няма да съм самотна.

Тръгни към морето ! Обичта не вреди!

 

Зная, че с нежна обич ти си пълен,

аз се рея в мечтите и влюбена те чакам,

всяка вечер очите  горят като въглен.

Не ме осъждай на смърт! Аз те искам!

 

Притихва вече сърцето ми уморено.

Кажи една дума, кажи че си ме обичал.

В тази зима без теб е тъжно и студено,

не си се вричал мило, не си шепнал.

 

Бог ще чуе среднощната ми молитва,

на тебе радост и красота ще донесе.

Сърцето ми до разума не се допитва,

вятърът с полъх обичта ще принесе.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??