Гори сълзата
Гори сълзата в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти, ела, докосни ме! Изгарям от любовта!
Следи остави, белязали моите гърди,
не бях сама и няма да съм самотна.
Тръгни към морето ! Обичта не вреди!
Зная, че с нежна обич ти си пълен,
аз се рея в мечтите и влюбена те чакам,
всяка вечер очите горят като въглен.
Не ме осъждай на смърт! Аз те искам!
Притихва вече сърцето ми уморено.
Кажи една дума, кажи че си ме обичал.
В тази зима без теб е тъжно и студено,
не си се вричал мило, не си шепнал.
Бог ще чуе среднощната ми молитва,
на тебе радост и красота ще донесе.
Сърцето ми до разума не се допитва,
вятърът с полъх обичта ще принесе.
© Йонка Янкова All rights reserved.
