Горките хора
Студена тишина пронизва тъмнината,
огнени кълба осветяват днес земята.
Нощта зарува над градчето,
в покоите си на небето.
Всичко зло що има,
от дупките си излиза
и на хората най-ценното взима.
Клети скитат из тъмните пътеки,
горките хора, душите им са взети!
Безпощадни станали са те,
опиянени от жаждата за грехове.
Горе няма ни една звезда.
Тъмно е! Няма светлина!
Светлина, която да проблясне,
за да може мракът
ДА ИЗГАСНЕ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Димова Все права защищены
Поздрави!
