kustilka (Симона Димова)
19 144
28 окт. 2011 г., 21:53

Горките хора 

  Поэзия » Другая
5.0 (2)
785 0 4
Студена тишина пронизва тъмнината,
огнени кълба осветяват днес земята.
Нощта зарува над градчето,
в покоите си на небето.
Всичко зло що има,
от дупките си излиза
и на хората най-ценното взима.
Клети скитат из тъмните пътеки,
горките хора, душите им са взети!
Безпощадни станали са те,
опиянени от жаждата за грехове.
Горе няма ни една звезда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Димова Все права защищены

Предложения
  • Iva212121 (Иванка Цветкива) Предците ми говорят-2
    Предците ми говорят-2
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) А я пьяна...
    Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • nadia_warrender (Надя Уорендър) К тебе, мое сердце
    Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »