Студена тишина пронизва тъмнината,
огнени кълба осветяват днес земята.
Нощта зарува над градчето,
в покоите си на небето.
Всичко зло що има,
от дупките си излиза
и на хората най-ценното взима.
Клети скитат из тъмните пътеки,
горките хора, душите им са взети!
Безпощадни станали са те,
опиянени от жаждата за грехове.
Горе няма ни една звезда.
Тъмно е! Няма светлина!
Светлина, която да проблясне,
за да може мракът
ДА ИЗГАСНЕ!
© Симона Димова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!
