kustilka (Симона Димова) kustilka (Симона Димова)
19
28 oct 2011, 21:53

Горките хора

  Poesía » Otra
918 0 4

Студена тишина пронизва тъмнината,
огнени кълба осветяват днес земята.
Нощта зарува над градчето,
в покоите си на небето.

Всичко зло що има,
от дупките си излиза
и на хората най-ценното взима.

Клети скитат из тъмните пътеки,
горките хора, душите им са взети!
Безпощадни станали са те,
опиянени от жаждата за грехове.

Горе няма ни една звезда.
Тъмно е! Няма светлина!
Светлина, която да проблясне,
за да може мракът
 ДА ИЗГАСНЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0