Горките хора
Студена тишина пронизва тъмнината,
огнени кълба осветяват днес земята.
Нощта зарува над градчето,
в покоите си на небето.
Всичко зло що има,
от дупките си излиза
и на хората най-ценното взима.
Клети скитат из тъмните пътеки,
горките хора, душите им са взети!
Безпощадни станали са те,
опиянени от жаждата за грехове.
Горе няма ни една звезда.
Тъмно е! Няма светлина!
Светлина, която да проблясне,
за да може мракът
ДА ИЗГАСНЕ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Димова Todos los derechos reservados

Поздрави!