13 мая 2020 г., 08:07

Горният Рафт

1K 0 0

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.

 

И там си седя на високо сама,
аз книгата прашасала, разкъсана.
Капчици от тавана върху мен текат
и всякаш бях изоставена, забравена.

 

Минаваха лета а хората извъртаха поглед,
от тази корица изгнила и смачкана.
Дори не знаеха какво има всред
а дори и страница не бе разлиствана.

 

Малко бяха тези който знаеха,
че може да съм очарователна,
дори живописна и просветителна.
Но уви, милиметър не помръднах дори,
не знам, заради заглавието може би.

 

Да бъда прочетена от непознат,
копнея аз, за да почувства страстта.
Вечно седях си на горният рафт
с заглавието "Честността и любовта".
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...