13.05.2020 г., 8:07

Горният Рафт

1K 0 0

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.

 

И там си седя на високо сама,
аз книгата прашасала, разкъсана.
Капчици от тавана върху мен текат
и всякаш бях изоставена, забравена.

 

Минаваха лета а хората извъртаха поглед,
от тази корица изгнила и смачкана.
Дори не знаеха какво има всред
а дори и страница не бе разлиствана.

 

Малко бяха тези който знаеха,
че може да съм очарователна,
дори живописна и просветителна.
Но уви, милиметър не помръднах дори,
не знам, заради заглавието може би.

 

Да бъда прочетена от непознат,
копнея аз, за да почувства страстта.
Вечно седях си на горният рафт
с заглавието "Честността и любовта".
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...