May 13, 2020, 8:07 AM

Горният Рафт 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
597 0 0

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.

 

И там си седя на високо сама,
аз книгата прашасала, разкъсана.
Капчици от тавана върху мен текат
и всякаш бях изоставена, забравена.

 

Минаваха лета а хората извъртаха поглед,
от тази корица изгнила и смачкана.
Дори не знаеха какво има всред
а дори и страница не бе разлиствана.

 

Малко бяха тези който знаеха,
че може да съм очарователна,
дори живописна и просветителна.
Но уви, милиметър не помръднах дори,
не знам, заради заглавието може би.

 

Да бъда прочетена от непознат,
копнея аз, за да почувства страстта.
Вечно седях си на горният рафт
с заглавието "Честността и любовта".
 

© Илиян Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??