Горнобанска сага
Тази сутрин се събудих,
целомъдрен сутринта.
Сложих жълтите бермуди
и със ризка на гърба
тръгнах да катеря Люлин,
с две бутилки във ръка.
Да огледам - за зюмбюли
горнобанската гора.
Стъпвах по баира лесно,
изкачих един наклон.
Гърлото си плакнех често
със отварата от ром
Времето - април бе чудно,
капеше, и дъжд, и сняг.
Аз не дишах никак трудно,
и нали си бях юнак
крачех по тревите бързо,
без бутилка кислород
Със надежда, да ми върже
с някое моме идиот.
Срещнах хиляди дървета,
а зюмбюли не видях.
Взех да си кълна късмета,
но дочух в гората смях,
и се втурнах през главата
към щастливия купон,
за да зърна - кой в гората
ще почерпя с чаша ром.
Тичах седем-осем метра
по пътеката пред мен
и след миг - със две момета
аз се сблъсках този ден.
Те… ме зяпнаха кат’ луди
сред красивата гора.
И - на жълтите бермуди
се засмяха на мига.
Май че… бяха пили нещо,
някой весел витамин.
Мен пък, стана ми горещо,
вдигнах много допамин.
Двете мацки бяха супер!
Без изкуствени неща!
Русата бе…. с малко дупе!
Черната, с добри кълба.
С двата рома - от Хавана,
аз им рекох: “Добър ден!
Искате ли - в Горна баня,
да се върнете със мен?
Имам в нас грамадно куче,
ще ви лае със мерак.
А пък, аз… ще ви науча,
как се меси козунак.”
Мацките… не бяха жадни
и решиха, че във нас
без изобщо да са гладни
ще похапнат пръжки с праз.
Хванаха ме под ръчичка
във дъждовната гора,
и - през близката горичка
се добрахме до дома.
Вкарах кучетата в клетки,
зад решетки да ръмжат!
Пък, на двете мокри тетки
дадох по един халат.
Пуснах парно, климатици,
взех да цепя и дърва.
С двете храбри хубавици
да се сгреем вечерта.
Взех им личните им данни,
проверих дали са в ред.
Да не би да са - мадами
под четиресе и пет.
Мацките… си бяха класни,
с много точно Е-Ге-Не.
Не изглеждаха - опасни
и за мойто портмоне.
Мигом почнах да им свалям
най-далечните звезди.
Във брашно да ги търкалям,
в свои, собствени води:
Позволих си да им спретна
рецитал с една творба.
С неприлични - два куплета,
к’ви ги върша в любовта…
…
Няма смисъл да ви казвам,
как пострадах този ден.
И с хвалби - да ви доказвам,
че съм точен джентълмен.
Затова… аз ви предлагам,
да предложите финал.
В тази - горнобанска сага,
без за мен да ви е жал.
Юри
Йовев
Март
2033 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
