14 дек. 2022 г., 11:38

Горска приказка

334 0 0

    

   Горска приказка

      / За по-големи /

 

В гората силен вятър, сняг.

Летят снежинките красиви

от зимата студена знак.

Животните са мълчаливи.

 

Но Зайо се развесели.

Подпийнал беше за беда.

Реши елха да украси

и да празнува вечерта.

 

И Лиса се присъедини,

след нея Вълчо, Баба Меца…

Накрая и лъвът ги посети,

избрал сърната за метреса.

 

А огънят се разгоря.

Елхата беше тъй прекрасна!

И в тая нощна красота

бе стройна, цветна и изящна.

 

Предложи Зайо на шега

желания да си намислят

и в Коледната нощ сега

живота си да преосмислят.

 

Лъвът на глас се размечта:

–Аз мисля, всичко ще се сбъдне.

Магична знам е вечерта

и утре всеки ще осъмне

 

с това, което пожела.

Но под око погледна само

към своята добра жена,

а пък за Лиса замечта.

 

Тя беше рижа хубавица.

Такава няма във света.

Е, знае той, не е светица,

но я желае във нощта.

 

И Кумчо Вълчо се изказа.

Той беше верен джентълмен.

Намекна, че харесва Лиса,

направи се на супермен.

 

А заекът с тъга помисли:

„Аз мога да я имам още днес,

но нямам вяра никак в нея –

да не похапне мен нощес.“

 

А Лиса беше си кралица,

разкърши своята снага

и под зелената елхица

тя затанцува „Ча-ча-ча“.

 

Вълкът парички ѝ приготви…

Тя Зайо стрелна със очи.

Лъвът пък бързо си помисли

с „Мис горска“ да я награди.

 

В разгара – пик на тържеството,

лъвицата танцуваше танго,

а после тропна и хорото,

тя смяташе се висше общество.

 

Лъвът изпусна от очи,

а той покани Лиса мило

да се разхождат сам-сами

до снежното планинско било.

 

Кокетно Лиса се усмихна,

но тя си имаше цена

и само леко му намекна

да му е секретарка през деня.

 

Тя искаше и власт, и сила,

със хубостта си да блести,

да бъде първа във гората

и той с любов да я дари.

 

Лъвът помисли за жената,

за нейните добри очи,

но бе пленен от красотата,

морала в себе си изтри.

 

Желанията ѝ изпълни,

любовница му стана тя,

но Лиса бе коварно мила,

излизаше и със вълка.

 

И само заекът тъжеше,

не можеше да ѝ прости,

че много бързо го забрави

и с другите се уреди.

 

Тогава стана той разбойник,

от мъка даже се пропи.

Той смята Лиса за виновна

за лошите му съдбини.

 

Понякога говори смело,

че Лиса лека е жена,

не иска да ѝ е любовник,

но я обича за беда.

 

         Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...