Горски небивалици

Чухте ли, в гората наша,

чак след девет планини,

маскен бал ще ни покажат

животинките добри.

И сформираха бригада,

подиум сковаха чак,

там, на горската ливада,

под букаци и елак.

А на дънерите стари

с пресен надпис "Резерве",

журито- три стари гарги

горски крал ще избере.

Публиката многобройна

сяда в росната трева,

да погледа кой достоен е

за награда- грамота.

И кълвачът с клюн зачука- 

даде старт на този бал,

мъдро пожела сполука,

жест към бъдещия крал.

А участниците, всички,

със примрели сърчица,

се строяват в две редици,

нервно чакат си реда.

Първа мина Кума Лиса

с кринолини от атлаз,

журито направо слиса,

всички ахкаха в захлас.

После мина таралежа,

ама нямаше бодли...

Бил решил да ги отреже,

за доспехи ги сменил.

Запрепасан с два-три ножа

Кумчо Вълчо вири нос,

но облечен в овча кожа,

доста неочакван гост.

Баба Меца- стройна, бойна,

с пачка за балет върви,

дефилира тъй спокойна,

вече сбъднала мечти.. 

Трите жаби кикерици

идват смело: скок- подскок,

със коронки, с огърлици,

и с обувчици на ток.

Облепен с пера от птица,

влачи се със поглед строг,

и с крила от гургулица-

уважаваният смок...

Даже старата горила,

дето вечно се пече,

се вживява на камила-

тежка гърбица влече.

Кака сврака нервно скача

в златна рокля и с тюрбан,

совата след нея крачи

с бяла фуста и гердан.

Даже мина...страх- не страх

приказният еднорог,

целият във кал и прах,

имитира...носорог...

Минаха и пеперуди,

катерички и сърни,

бръмбари със маски луди,

тук, във нашите гори.

Само че, нощта настъпи

и приключи този бал,

всичките изпозаспаха,

неизбрали своя крал...

19.01.2019