Горски небивалици
Горски небивалици
Чухте ли, в гората наша,
чак след девет планини,
маскен бал ще ни покажат
животинките добри.
И сформираха бригада,
подиум сковаха чак,
там, на горската ливада,
под букаци и елак.
А на дънерите стари
с пресен надпис "Резерве",
журито- три стари гарги
горски крал ще избере.
Публиката многобройна
сяда в росната трева,
да погледа кой достоен е
за награда- грамота.
И кълвачът с клюн зачука-
даде старт на този бал,
мъдро пожела сполука,
жест към бъдещия крал.
А участниците, всички,
със примрели сърчица,
се строяват в две редици,
нервно чакат си реда.
Първа мина Кума Лиса
с кринолини от атлаз,
журито направо слиса,
всички ахкаха в захлас.
После мина таралежа,
ама нямаше бодли...
Бил решил да ги отреже,
за доспехи ги сменил.
Запрепасан с два-три ножа
Кумчо Вълчо вири нос,
но облечен в овча кожа,
доста неочакван гост.
Баба Меца- стройна, бойна,
с пачка за балет върви,
дефилира тъй спокойна,
вече сбъднала мечти..
Трите жаби кикерици
идват смело: скок- подскок,
със коронки, с огърлици,
и с обувчици на ток.
Облепен с пера от птица,
влачи се със поглед строг,
и с крила от гургулица-
уважаваният смок...
Даже старата горила,
дето вечно се пече,
се вживява на камила-
тежка гърбица влече.
Кака сврака нервно скача
в златна рокля и с тюрбан,
совата след нея крачи
с бяла фуста и гердан.
Даже мина...страх- не страх
приказният еднорог,
целият във кал и прах,
имитира...носорог...
Минаха и пеперуди,
катерички и сърни,
бръмбари със маски луди,
тук, във нашите гори.
Само че, нощта настъпи
и приключи този бал,
всичките изпозаспаха,
неизбрали своя крал...
19.01.2019
© Сиси All rights reserved.
